В Черно море се вливат 4.2 тона пластмаса на ден само от Дунав, а отпадъците, изхвърлени за едно лято могат да покрият повърхността на всички български плажове. Какви са последствията от това и какви мерки биват предприети от организации?

Черно море – дом на огромно количество пластмаса

Черно море е вътрешно море между Югоизточна Европа и Мала Азия. То е едно от най-изолираните от Световния океан.

Чистите води в открито море имат син до зеленикаво-син цвят, а край бреговете – най-често зелен цвят. Прозрачността на водата в открито море достига 30 m, а край бреговете е 1-2 m.

Последните изследвания показват, че Черно море е едно от най-замърсените с пластмаса и отпадъци морета в света. Според актуални данни на учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, като част от кампанията на „Грийнпийс“ – България за намаляване на пластмасовото замърсяване, е установено, че пластмасата, която хората изхвърлят в Черно море само за едно лято, може да покрие повърхността на всичките плажове по Черноморието. Теренното проучване е проведено от борда на кораба Rainbow Warrior в три дни, между 8 и 10 август 2017 г., и е изпълнено съвместно с активисти и доброволци на „Грийнпийс“.

Други замърсители

Общото морско замърсяване е разделено на 7 основни категории: материали, изкуствени полимери (пластмаси), гума, текстил, хартия или картон, обработено дърво и метал. Резултатите показват, че най-висок дял имат пластмасите (90 – 100%). Сортирането на отделните проби е извършено според техните размери, тегло, тип на намерените предмети, изменения в цвета или формата (които показват престоя им във водата).

Основният извод е, че най-големият замърсител са малките пластмасови отпадъци, които са заплаха за морските обитатели, птиците, а и хората. Според данните на изследването, най-сериозно е замърсяването около нос Калиакра и при устието на р. Камчия – на квадратен километър се откриват средно 429 000 частици.

Последствия

Пластмасата за еднократна употреба никога не изчезва напълно. Опаковки, торби и чаши, които сме ползвали за 10 минути, веднъж попаднали в морето, се разграждат на малки частици, където се носят от теченията със стотици години. Те стават и храна на морските обитатели. Голяма част от замърсяването, което видяхме по време на изследването, идваше от брега – пластмасови шишета и чаши, опаковки на солети, вафли – пластмаса, която е в ежедневието ни, коментира Деница Петрова от „Грийнпийс“ – България. Микропластмасата в Черноморието ни е колкото в най-замърсените морета в света, сочат данните на „Грийнпийс“. Микропластмасовите елементи наброяват средно 429 000 частици на квадратен километър. Замърсяването на българското Черноморие с микропластмаса е сходно с това в Балтийско море и Северозападното Средиземноморие – едни от най-замърсените водни басейни в света.

Бозайници и риби се хранят с пластмаса

Проучването установи също така бързо покачване на повърхността на отровния слой водороден сулфид в морето, потенциално задушаване на животни и планктон във вода, по-малка от 100 метра дълбочина, с вероятност за виновни промени в климата. Но има и ярки петна, показва проучването.

Черно море е дом на хиляди делфини, което предполага, че рибните запаси може да не са толкова ниски, колкото в други морета. Освен това по-плитките северозападни води на Черно море изглеждаха по-здрави, след като ЕС инвестира 13 милиарда евро за възстановяване на басейна на река Дунав.

Нивата на кислород падат драстично

Токсичността и липсата на кислород от дълбините на Черно море се приближават към повърхността, показва ново изследване. Сравнявайки измервания, събрани от 1955 до 2013 г., изследователите открили, че богатият на кислород най-горен слой на морето се е свил с повече от една трета от 140 метра до 90 метра дълбочина през последните години. Този кислороден слой поддържа морската екосистема и разделя атмосферата от най-големия резервоар на отровен газ и сероводород в света.

Проекти в Черно море

Черно море има два пъти по-плаващ пластмасов материал, отколкото всяко друго море в Европа, според екологично проучване, финансирано от Европейския съюз (ЕС) и Програмата на ООН за развитие (ПРООН). Използвайки нови техники за вземане на проби, проучването идентифицира и 145 замърсители във вода, риба и мекотели, включително забавители на горенето, живак, фармацевтични продукти и компоненти, използвани в лосиона за слънце. Те се съхраняват в първата морска база от този вид. Изследването е проведено в териториалните води на Грузия, Руската федерация и Украйна от екип от 20 учени.

“Грийнпийс” – “Свободни от пластмаса”

За да насърчи хората да предприемат действия, ПРООН разработи мобилно приложение, наречено „Black Sea SaveBook“, което позволява на всеки да гео-локализира водни растения и мекотели, делфини и морски отпадъци. Тези данни се обработват в Украйна. Само миналата година, ПРООН мобилизира стотици доброволци, за да почисти плажовете и инвентара. Проучването потвърждава жизненоважното значение на намаляването на разпространението на токсични химикали в обращение, настоявайки правителствата да спрат разпространението на пластмасови отпадъци и да премахнат или забранят устойчивите замърсители.

Европейски съюз и UNDP

Програмата на ООН за развитие – ПРООН (United Nations Development Programme, UNDP) е глобалната мрежа на ООН за развитие, която прокарва промени и осъществява обмен на знания, опит и ресурси между държавите, за да помага на хората да градят по-добър живот. ПРООН оперира в 177 държави и работи съвместно с тях, върху собствените решения на глобалните и национални проблеми, съпътстващи развитието им. Програмата работи с местните власти, за да им помогне при решаване на проблеми.

Как да използваме по-малко пластмаса?

Пластмасата за еднократна употреба никога не изчезва напълно. Веднъж попаднали в морето, опаковки, торби и чаши, които сме ползвали за 10 минути, се разграждат на малки частици и се носят от теченията стотици години. Те стават храна на морските обитатели. Пластмасовите опаковки, които изхвърляме в България само за едно лято, биха покрили повърхността на всичките ни морски плажове, посочват от „Грийнпийс“ – България. Авторите на изследването препоръчват подобни проучвания да продължават да се правят по цялата брегова линия и в различни сезони, за да може да се добие още по-добра представа за нивата на замърсяване на Черно море. А наскоро ЕК прие първата по рода си всеобща европейска стратегия за пластмасите. В нея Комисията предложи всички пластмасови опаковки на пазара на ЕС да подлежат на преработка до 2030 г., потреблението на пластмаси за еднократна употреба да се намали, а преднамерената употреба на пластмасови микрочастици да бъде ограничена.

Пречистена чешмяна вода

Европейската комисия подготвя промени в Директивата за питейната вода, които целят подобряване на достъпа на гражданите до водоснабдяване и подобряване на качеството на водата за пиене. 23 милиона от 500-те милиона европейци все още нямат достъп да питейна вода. Брюксел ще изисква от държавите-членки да подобрят достъпа до вода за пиене. Еврокомисията ще разшири и списъка с вредни вещества, които не трябва да се съдържат в питейната вода. С мерките Брюксел се надява да окуражи хората да пият повече вода от чешмата.